октомври 13, 2011

А някои го наричат сладост

Като сянка...Ефирна и лека. Реже тишината с тънките си токчета и я разпилява на мигове диво ухание. Парфюмът й полепва по дланите на мрака. И вените му горят... В ОЧАКВАНЕ...
А въздухът е луд. Крещи от нетърпение и се блъска в безкрая. Тича... а после спира. Не издържа...
След нея...Вратите са заключени. Нажежено...до екстаз. Не докосва...А прерязва. Устните й се любят...с капките кръв...жадувано. Без ласки...Само прегръдки ...на вериги. Безмилостни...Но пожелани...до лудост.
След края... Притихва...като измамност. Спокойствие ... заченато в дивия писък на болката. Сладост...
А сега? Лежи с разпилени коси... Сатена я докосва...и трепери щом почувства ръцете й...дяволски.
Отива си...без думи...само спомени...за болката... Сънува я ...всяка нощ. И си представя...как сливат дъха си ...разстрелвайки.

4 коментара:

  1. Толкова живо и въздействащо!Думите те обичат:)Опитах се да си представя стих, написан от теб.
    Виждам, че това е първата ти публикация-добре дошла в блогсферата!Желая ти да се чувстваш уютно тук и да се радваш на разбиране и споделяне.:)
    Поздравче:)

    ОтговорИзтриване
  2. Здравей, Лара и благодаря :) А всъщност все почвам блог и го зарязвам, да видим сега колко ще изтрае :)

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно начало, а утре - ще има ли още?

    ОтговорИзтриване